14.07.2015 г.

Fitness - Day 5

Часът е 23:00, понеделник, 13 юли. В събота бяхме на двоен рожден ден и след почивката вчера, днес беше крайно време да отида на фитнес.


Стегнах торбичката, вързах маратонките и отпраших към залата. Кръстът напоследък ме боли, затова тренировките ми са насочени към друга група почти непознати за мен мускули - на раменете, ръцете, краката... :D

Инструкторът беше много внимателен, тренировката беше приятна и същевременно уморителна. Имам странното усещане, че започвам да свиквам с натоварването и не се чувствам толкова смазана, както през първите няколко дни. Дори болката от мускулната треска (сякаш е само една...) почти не се усеща. Заключението - ставам непобедима! :D


Междувременно, най-накрая успях да довърша "легендарната" рокличка, която утре ще трябва да снимам и да кача в социалните мрежи (може и тук да я добавя). Направо не мога да повярвам, че най-накрая мога да я отметна от списъка с проекти! Отне ми толкова време в чакане, търсене, обикаляне...

В момента съм изморена, но главата ми е пълна с идеи. Ръцете ме сърбят да започна да плета нещо ново или да шия, да си поиграя с глина или филц, да рисувам... Нооо имам доста недовършени неща, които е крайно време да доведа до край.



Утре ще съм на сутрешна тренировка, което е ново за мен, да видим как ще се справя. Стана полунощ, така че е време да си лягам, преди някое духче да дойде и да ми отмъкне плетката. :D


11.07.2015 г.

Fitness - Day 4

Напоследък ми е доста натоварен творческият график - избиране на подаръци за важни събития, подготовка за благотворителен базар, правене на плакати, довършване на проекти... а същевременно ежедневните задачи също ме чакат.

 Снощи си легнах преуморена, най-вече психически и с часове се въртях, преди да заспя. Много е трудно да приспиш мозъка си, когато имаш чувството, че ще избухне от толкова наблъскани в него мисли. Както и да е, вероятно заспах към 3. Събудих се и едва успях да се отлепя от леглото към 11:30.


Бях направила стройна програма, но явно ще трябва да импровизирам. Днес ще е най-натовареният ден за тази седмица, а трябва да вмъкна и време за фитнес.

...

Успях до края на деня да направя плакат за благотворителна кауза, да сглобя няколко шапки и да им сложа помпони, да се видя с една приятелка и да отида на фитнес. Имаше още доста неща, които трябваше да свърша, но както вече споменах, времето не беше на моя страна...

А сега за фитнеса... (все пак, да не бягаме много от заглавието).Не знам как го правят тези хора, но всеки път правя абсолютно различни упражнения! За четирите дни, в които съм била в залата, единствено загрявката се повтаря (добре, че поне нея си я знам вече :D). Всеки път се запознавам с уреди (не че им помня имената), които дори не съм забелязвала преди. Което пък е доста забавно и интересно, защото не ми омръзват. Днес имах двучасова тренировка. Беше ми доста ниско кръвното и едва се затътрих към къщи. Прибрах се абсолютно смазана. Изкъпах се, хапнах малко пица, полузаспала, след това си легнах и дори нямах сили да плета- заспах като пън! :D



9.07.2015 г.

Fitness - Day 3

Събудих се и тази сутрин с чудовищни болки в ребрата, но спортистите наоколо ме успокоиха, че това си е в реда на нещата. Денят започна с обаждане от моята колежка от университета, която ме помоли да прочета и редактирам дипломната й работа, тъй като до обяд (след 2-3 часа) трябва да я предаде. Захванах се със скоростно четене и поправяне, за да хванем сроковете.


Е, справихме се. Дано да защити утре, за да види, че веднъж като минеш през Ада, после е лесно :D (Стискам палци, Ив!)

След това плетох, ших, правих пискюли... Дойде една приятелка от плетаческата мафия и с нея продължихме да подхранваме манията си за прежда, модели, схеми, аксесоари, уреди и цветови комбинации... (тежко ни е, да :D )


Неусетно си стана време за тренировката, която очаквах леко притеснена, тъй като не можех да си представя как ще успея да направя всички загрявки, упражнения, коремни преси и серии на уреди, при положение, че трудно се изправях повече от това:


Отидох в залата и геройски се захванах с велоаргометъра и всички други уреди и пособия, на които не запомних имената. Бях убедена, че ако направя повече от половин коремна преса, ще мина прага на болка и тихо и кротко ще се строполя на пътеката. Е, вярвате или не (ако не вярвате, няма да се сърдя, и аз трудно го вярвам), на края на тренировката успях да направя 4 серии по 15 коремни преси! За някои хора това вероятно е смешна бройка, но нека не забравяме, че това е вторият ми опит за три дни след няколко години (да не кажа петилетки) спортна летаргия...
С две думи - машина съм :D



Прибрах се, пооправих вкъщи, изкъпах се и заспах... като пън. Дори не помня плетох ли, не плетох ли...


8.07.2015 г.

Fitness - Day 2

След като се събудих сутринта (вчера, но същото важи с пълна сила и за тази сутрин), имах чувството, че във фитнеса не съм правила това:


а това:


Замислих се, че ако болката в ребрата ми е по-слаба от родилната, осиновяването е една доста добра опция за в бъдеще...

Предвид състоянието си (насипно), реших, че трябва да го карам по-спокойно и внимателно, затова отидох да се срещна с две приятелки от "Клуба на анонимните плетачки" (както ни нарича моя любим). Поразходихме се, пийнахме по нещо освежаващо в заведението зад Народната библиотека, после малко на гости и то стана време да отида на тренировка...

Със сетни сили се замъкнах до фитнеса. Инструкторът го нямаше (Hallelujah!) и затова реших да загрея хубаво, да направя няколко серии за мускулите, които не ме болят при вдишване и накрая да пробвам малко коремни преси. Направих 3. Прибрах се победоносно, доприготвих вечерята (цял ден го готвих тоя боб, учудващо е, че ставаше за ядене накрая), изкъпах се и заспах. Е, пак плетох малко, де...




7.07.2015 г.

Fitness: Day 1

Ето как започна всичко. Годините са ме научили на едно нещо - алергична съм към спорт! Тренирала съм какви ли не неща, за по месец-два, но след това или нещо по-важно е излизало на преден план, или моята крехка, творческа физика ме е предавала. Затова всячески съм се старала да избягвам дейности, свързани с темата.  Е, както казват хората "Karma is a b**ch".
Появиха ми се проблеми с кръста и когато отидох в болницата, за да ми назначат лечение, докторът отсече хладнокръвно: Фитнес.

Относно фитнеса - винаги съм го смятала (вероятно незаслужено) за нещо изкуствено - спорт, ограничен в зала, чиято единствена цел е да се напомпаш, да се нагрухаш, да станеш нацепен батка или вървежна кифла и т.н. Може би това мое вътрешно убеждение се дължи на стереотипите, които напоследък отвсякъде ми се набиват в очите. Надявам се, че ходейки редовно на тренировки, мнението ми ще се промени и ще видя красотата в цялото това блъскане и потене. :D

Е, мечка страх, мен не (много), вчера обух късите панталони, купих си пътъчки и закретах виновно към фитнеса. Там инструкторът ме разведе из залата (а аз си мислех "Какво нещо сме хората... Плащаме, за да използваме оборудване, на което Светата Инквизиция би завидяла...")... и се започна! Пътеки, гирички, коремни преси, гребане, упражнения за гръб, гърди, корем и за всички мускули, които не знаех, че имам по тялото си. На моменти ми се плачеше, но през повечето време се чувствах горда от себе си, че съм успяла да се справя с поредното предизвикателство. Когато за втори път ходех по пътеката и хипнотизирано гледах циферблата,  ме споходи една тревожна мисъл: "Боже, ама аз наистина ли ще си взема карта за цяла година?! Как ще се справя?! Ще се справя ли изобщо!? Това е сериозно обвързване и доста пари, дадени срещу гарантирана болка!" и после ме осени прозрение. Нямах избор. Трябваше да съм здрава. Това преди всичко. Преди потта, болката, изтощението и чувството, че не можеш да издържиш. Важното е да си здрав. А щом докторът е казал фитнес, значи точка по въпроса. Стегнах се и довърших серията от упражнения, които ми оставаха.

Прибрах се вкъщи изцедена. Цялото ми тяло беше изтръпнало, а непознатите ми до тогава мускули, горяха от желание да ги запомня и постоянно ми напомняха чрез болката, че съществуват. Спретнах една бърза вечеря, а аз самата имах сили да хапна само малко диня, изкъпах се и със сетни сили се добрах до леглото (e, няма да си кривя душата, поплетох малко преди лягане). Тази сутрин се събудих с ясното усещане, че вчера съм участвала в екшън сцена с Брус Лий, Стивън Сегал и Чък Норис едновременно, но с течение на времето, посвикнах с болката. От друга страна се чувствам супер свежа и енергична (какво нещо са ендорфините, а, има ги и в шоколада, и в блъскането :D ).

Сега предстои тренировката довечера, която, моля се надявам се, ще е по-лека.

Ще ви държа в течение за моето фитнес развитие, пък може и да се засечем в залата, кой знае...

Като обобщение на емоциите от първия ми ден в залата (ever!), мога да напиша само това:

My soul shouts "Woooow!", my body answers "...ooooww". :D

19.12.2014 г.

Малко предколеден квилинг

Полека-лека и нещата си отиват към... Коледа! Въпреки че започнах подготовката за коледните празници още през октомври, пак не ми стигна времето да направя всички неща, които бях намислила. Не, че се оплаквам - имах много поръчки, ходих на концерти, театри... Кой като мен! Пожелавам на всички светли празници, изпълнени със смях и веселие сред любимите хора! Бъдете живи и здрави! А сега набързичко качвам едни коледни квилинг картички, които ми бяха поръчани:












13.10.2014 г.

Квилинг, квилинг, квилинг...

Не, това не е припев от известна немска песен, а едно от моите занимания през свободното (а понякога и през работното) време. Квилингът е изкуство, което е било разпространено още в Древен Египет, а в Европа е станало популярно през Ренесанса. В днешно време се практикува в цял свят и хората правят невероятни неща по тази технология. Общо взето цялата философия на това изкуство е навиването на хартиени лентички, оформянето им в различни форми и залепването им върху книги, картички, икони или просто направата на триизмерни модели. Възможностите са безкрайни, стига желанието да е налице, въображението да работи и търпението да е в изобилие. А това са някои от моите модели:

Покани за детски рожден ден - за съучениците и за класната:




Картичка за сватба с профилите на младоженците:

Картичка за рожден ден:


Рамка за снимки и обици:



Снежинка:



Засега това е от мен, относно квилинга. Скоро мисля да започна да правя коледни картички, но първо ще си почина от поканите за рожден ден, защото вече започнах да ги сънувам. Ако ви харесват моите хрумки, приемам и поръчки. Пожелавам ви приятно навиване и лепене и до нови срещи! :)